🧱 Предистория: проект за регионално депо
Още през 2006 г. Община Провадия, съвместно с други общини от областта, предприема стъпки за изграждане на регионално депо за отпадъци, което да реши трайно проблема със събирането и третирането на битовия боклук. Идеята включваше модерна площадка край Провадия (в района на кариера „Ерека“) с възможност за сепариране, депониране и рециклиране.
Проектът щеше да:
- гарантира евтино и регламентирано депониране на отпадъците;
- донесе екологичен контрол върху сметта;
- осигури финансиране от еврофондове (при спазване на екологичните норми);
- създаде местни работни места.
🛑 Обрат: натиск и блокиране от група „будни граждани“
Вместо обществена подкрепа, проектът среща активна съпротива от ограничен кръг лица, начело с инж. Кадрия Мехмед – тогава активист и част от т.нар. инициативен комитет. С лозунги като „няма да допуснем боклука на Варна да дойде в Провадия“, тя организира протести, събира подписи за референдум и заплашва с жалби.
Ключови действия:
- подаване на сигнали до институции с искане проектът да се спре;
- натиск над местната власт с аргументи за екологични рискове (въпреки че ОВОС можеше да ги регулира);
- участие в медийни кампании, които нагнетиха напрежение и внушиха, че депото е заплаха, а не решение.
Вместо конструктивна критика и участие в подобряване на проекта, гласовете против бяха насочени към неговото пълно блокиране.
❌ Резултат: проектът се провали – Провадия остана без депо
През 2010 г. МОСВ отказва одобрение за площадката в Провадия. Това на практика спира проекта, а отпадъците на града остават без ясно решение. Съпротивата – макар малцинствена – се оказва по-шумна от нуждата на цялата общност.
💸 Цената на „гражданската победа“
📍 1. Провадия депонира незаконно… с глоби
- След провала на проекта общината продължи да използва старото сметище в кариера „Ерека“, въпреки че то не отговаря на нито един екологичен стандарт. От 2011 г. нататък:
- Провадия е санкционирана с 22 лв. глоба на всеки тон отпадък, депониран на незаконното депо;
- хиляди левове от бюджета (т.е. парите на данъкоплатците) се харчат всяка година заради липса на решение;
- общините с депа получават европейски средства и покриват нуждите си по-евтино – Провадия не.
📍 2. Високи такси смет, ниско качество
Без собствено депо, сметосъбирането в Провадия:
- става по-скъпо – отпадъците се извозват на далечни площадки;
- става по-непредвидимо – чести закъснения, препълнени кофи, нерегламентирани сметища;
- води до оплаквания от граждани, включително от самата Кадрия Мехмед, макар че именно тя блокира устойчива алтернатива.
Иронично, през годините Мехмед често изнася речи срещу „лошото сметосъбиране“, настоява за проверки и обвинява кметове, но пропуска факта, че самата тя допринесе за това състояние, спирайки първоначалното решение.
📍 3. Провал на възможността за местни инвестиции
С проваленото депо Провадия:
- изгуби възможността за работни места и инвестиции;
- се лиши от дългосрочен контрол върху отпадъците;
- изпадна в зависимост от чужди депа (напр. в с. Войводино), чиито капацитет и разходи не подлежат на местен контрол.
🤔 Последствия от една „принципна позиция“
Кадрия Мехмед и съмишлениците ѝ успяха да спрат депото с аргументи за „здраве и природа“. Дали обаче последиците от това решение обслужват интересите на гражданите?
📌 Провадия няма собствено решение за отпадъците;
📌 Провадия плаща повече, но получава по-малко;
📌 Провадия плаща глоби, а не развива капацитет;
📌 Провадия рециклира по-малко, защото няма подходяща база.
Всичко това – заради страха, насаждан от определена група, че „някой иска да направи Провадия сметище“. Всъщност, идеята беше Провадия да поеме контрол върху собствените си отпадъци, а не да стане бунище.
🧩 Извод
Блокирането на регионалното депо от Кадрия Мехмед може да се представи като „победа за гражданите“, но реалната картина е обратната:
- Провадия остана встрани от модерната екологична карта;
- жителите ѝ плащат по-високи такси, защото няма ефективна система;
- сметта остава проблем, вместо да се управлява устойчиво.
🎯 Гражданската активност е ценна, но когато е съпроводена с конструктивни решения. В случая с отпадъците в Провадия – една гръмка съпротива доведе до години безизходица, по-високи разходи и по-мръсен град.
А това едва ли е цената, която хората биха избрали, ако им бяха казали истината още преди 15 години.
