⚖️ I. Първа инстанция – Присъдата на Провадийски районен съд (НОХД № 363/2005)
Постановена на 6 април 2007 г.
Състав: председател съдия Василка Маринова, прокурор Станислав Станев
🔹 Фактическа обстановка
Делото разкрива една от най-мащабните престъпни схеми в Провадия в началото на 2000-те.
Главното действащо лице е Христо Радославов Иванов, известен с прозвището „Цобито“ – местен автомонтьор, който превръща автосервиза си в център за разглобяване и укриване на крадени автомобили.
Престъпната схема действала продължително време, между 2001 и 2002 г., и била добре организирана:
- Автомобили, откраднати от Варна, Шумен, Пловдив и София, били докарвани нощем до пътен възел „Млада гвардия“ по магистрала „Хемус“.
- Оттам Иванов и съучастниците му ги превозвали до сервиза в кв. „Север“ – уединено място, където извършвали престъпната дейност.
- Коли като Mercedes, Audi, Volkswagen, Renault, Opel и други били разглобявани до последния болт, а рамите, таваните и двигателите – нарязвани с ъглошлайф и унищожавани, за да се заличат следите.
- Частите се продавали в автоморги и пунктове за метали, включително в „Металекс 5“ в Провадия.
Всичко това не било случайна или еднократна проява – това било организиран престъпен бизнес. Иванов дори водел отчет на колите, частите и приходите.
🔹 Доказателства и мотиви на съда
Съдът приема изцяло тезата на прокуратурата, според която Иванов е действал като ръководител на престъпна група, а останалите подсъдими са негови помощници.
Сред доказателствата:
- дактилоскопни следи на Иванов върху откраднати автомобили;
- свидетелски показания на лица, купували части от сервиза;
- протоколи от експертизи, които доказват, че частите произхождат от конкретни откраднати коли;
- иззети детайли с унищожени номера на рамите и двигателите.
Прокурорът пледира за тежки ефективни наказания, като изтъква, че Иванов е превърнал престъплението в занаят, а мотивът му е чиста кориcт и алчност.
Съдът се съгласява – деянието е „с висока обществена опасност“, защото е системно, професионално и с користна цел.
🔹 Присъда
- Христо Радославов Иванов (Цобито) – 5 години лишаване от свобода, ефективно, при общ режим.
- Васил В., Николай Н., Валентин В. и Тодорин Ж. – по 3 години условно, с 5 години изпитателен срок.
- Всички са осъдени да заплатят обезщетения на пострадалите и разноските по делото.
🔹 Заключение
Това дело е пример за арогантността на дребната престъпност, когато се чувства недосегаема.
Христо Иванов не е просто автомонтьор – той е занаятчия на престъпленията, човек, превърнал кражбата и измамата в начин на живот.
Дейността му не е плод на бедност или нужда, а на наглост, алчност и безнаказаност.
Зад фасадата на „обикновен майстор“ се крие безскрупулен организатор на криминална мрежа, която руши доверието в закона и в обществото.
И днес, когато се опитва да се представи като „буден гражданин“, тази присъда ясно показва кой е в действителност Христо Иванов – осъден престъпник с дълъг опит в измамите и манипулациите.
