Съд: Провадийски районен съд, V състав • Дело: НАХД № 206/2007 • Решение: 10.09.2007 г. • Съдия: Трайчо Атанасов. Кадрия фиш 3
Въведение
Кадрия Мехмед обжалва наказателно постановление на началника на РПУ–Провадия, с което ѝ е наложена глоба 100 лв. по чл. 179, ал. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП — несъобразена скорост при дъжд и лош път, довела до ПТП. Съдът потвърждава наказателното постановление.
Какво се случва
На 03.08.2006 г., около 21:00 ч., ул. „Дунав“, Провадия, Мехмед управлява Audi A4, рег. № В 9437 СМ, при дъждовно време и многобройни дупки по платното. На кръстовището с ул. „Македонска“ преминава през дупка; настъпват щети — теч от рейката на хидравликата и издутина на задна лява гума. Това е квалифицирано като ПТП (повреда на МПС), настъпило поради несъобразена скорост. АУАН е съставен на 03.08.2006 г.; нарушението е описано, актът е подписан без възражения.
Какво твърди жалбоподателят
Мехмед настоява, че пътят не е бил сигнализиран като неравен, дъждът е „запълнил“ дупките, а скоростта ѝ не била несъобразена; иска цялостна отмяна на НП. В заседанието РПУ и районният прокурор не се явяват и не изразяват становище.
Какво казва съдът (мотиви)
- АУАН отговаря на изискванията на чл. 40, 42 и 43 ЗАНН; по чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
- Свидетелите Стелиян Стефанов (актосъставител) и Емил Пантелеев потвърждават констатациите: пътното платно е било осеяно с дупки, а такива щети не биха настъпили при 10–20 км/ч. Съдът кредитира безрезервно показанията им като последователни и основани на непосредствени възприятия.
- Извежда се правният извод: Мехмед не е съобразила скоростта с атмосферните условия (валеж) и състоянието на пътя (дупки) — пряко нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; настъпилото ПТП попада в дефиницията на § 6, т. 30 ДР на ЗДвП.
- Наложената глоба е в минимален размер; липсват основания за намаляване/отмяна като „несправедлива“.
Решение
Потвърждава се НП № 569/25.09.2006 г. — глоба 100 лв. по чл. 179, ал. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Решението подлежи на касационно обжалване пред АС–Варна в 14-дневен срок.
Заключение
Това дело е поредният пример от каталога на самосъжалението: вината „е“ в дупките, в дъжда, в табелите — но не и в шофьора. Съдът режe театъра с факти: несъобразена скорост, валеж, неравен път, реални щети по колата. Да караш в такива условия и после да отричаш отговорност е нагла и опасна безотговорност.
При Кадрия Мехмед моделът е същият като при Христо Иванов — никога не поемат вина, винаги търсят процедурен изход и публично се позиционират като „ощетени“. Този път трикове няма: актът е редовен, свидетелите са убедителни, фактите са ясни. Наказанието е минимално, но посланието е категорично — правилата важат и за тези, които най-силно крещят срещу тях.
