⚖️ II. Въззивна инстанция – Решение на Варненски окръжен съд (ВНОХД № 1289/2007)
Постановено на 16 ноември 2007 г.
Състав: съдия Мая Нанкинска, съдебни заседатели Жулиета Шопова и др.
🔹 Обжалването
След присъдата от Провадия, Христо Иванов и останалите подсъдими подават жалби, в които се опитват да се изкарат жертви на „грешка“ и да омаловажат вината си.
Твърдят, че доказателствата били „недостатъчни“, а съдът „прекалил със строгостта“.
Прокуратурата, напротив, настоява присъдите да останат в сила – защото вината е доказана по безспорен начин.
🔹 Какво установява ВОС
Варненският окръжен съд анализира внимателно цялото производство и достига до недвусмислен извод:
- Първоинстанционната присъда е законна и обоснована;
- Доказателствата са многобройни, съгласувани и убедителни;
- Свидетелските показания, експертизите и намерените части доказват пряко вината на Христо Иванов.
Съдът изрично отбелязва, че Иванов е „водач на престъпна група, проявил висока степен на упоритост и професионализъм в незаконната дейност“.
Жалбите се определят като неоснователни и манипулативни.
🔹 Решението
На 16 ноември 2007 г. Варненският окръжен съд разглежда делото и не отхвърля вината му, но облекчава наказанието.
Съдът приема, че първата инстанция е „прекалено строга“ и намалява наказанието от 5 на 3 години, отложени за 5-годишен изпитателен срок.
В решението се казва, че Иванов е извършил престъплението съзнателно, но „поради лични и семейни обстоятелства“ следва да му се даде шанс за поправяне.
Така човек, доказано организирал и ръководил престъпна схема за крадени автомобили, не влиза в затвора нито за ден.
🔹 Заключение
Варненският съд не оневинява Иванов — виновен е, но го щади.
Тази снизходителност показва колко лесно някои престъпници се измъкват от реално наказание, прикривайки се зад „лични обстоятелства“.
Резултатът е ясен — осъден, но ненаказан, Христо Иванов продължава да живее сред нас, демонстрирайки същата арогантност, с която е разглобявал чужди коли.
Това решение е символ на безсилието на системата, когато правосъдието е меко към онези, които най-много заслужават твърда ръка.
И днес, когато позира като „борец за справедливост“, фактите говорят друго: Христо Иванов (Цобито) е осъждан престъпник, човек, който е разрушавал чужди животи и имоти в името на собствената си алчност.
Нито един негов опит да се представи като „граждански активист“ не може да измие тази истина.
📎 [Решение ВНОХД № 1289/2007 – архив на ОС Варна]