Районен съд – Провадия, решение от 03.08.2010 г.
Съдия: Тонка Славова
Дело № 400/2006 г.
🔹 Какво се случва:
През 2006 г. Христо Иванов (известен в града като „Цобито“) и неговата партньорка Кадрия Мехмед завеждат дело срещу Община Провадия, твърдейки, че са били дискриминирани.
Поводът – заповед на кмета от 01.09.2006 г., с която им е забранен достъпът до сградата на общината.
Причината за издаването на тази заповед е грубото им поведение по време на протестите срещу изграждането на регионалното депо за отпадъци. Двамата се представяли като „активни граждани“, но според мнозина техните действия били всъщност провокативни и целенасочено деструктивни – със скандали, заплахи и опити да саботират публични обсъждания.
🔹 Исканията им:
- Да се признае, че общината е извършила дискриминация;
- Да получат по 10 000 лв. обезщетение всеки за „унизително третиране“ и „психически травми“.
🔹 Какво казват те:
Кадрия и Христо твърдят, че на 4 септември 2006 г. не били допуснати на публичен дебат в общината относно депото. Според тях това било умишлено, за да се „заглуши гласа на народа“.
Те заявяват, че са били „унизени“ пред хората, претърпели „психическа травма“ и били възпрепятствани да участват в обществения живот.
🔹 Какво казва съдът:
Съдът установява следното:
- Кметът наистина е издал заповед за забрана на достъп до сградата.
- По това време двамата са били сред най-активните противници на проекта за депо.
- Свидетели потвърждават, че не са били допускани в общината, което е причинило неудобства.
Въз основа на това съдът приема, че има нарушение на принципа за равно третиране.
Общината е призната за извършила дискриминация по „убеждения“, но съдът отхвърля исковете за по-голямо обезщетение – присъжда им само по 1000 лв., вместо исканите 10 000.
🔹 Мотивите:
„Съдът приема, че кметът е нарушил изискването за равенство, тъй като заповедта е издадена непосредствено преди публичния дебат и е повлияла на възможността ищците да присъстват.“
С други думи – съдът признава формално нарушение, но не приема твърденията им за „психическа травма“ и „сериозни щети“.
🔹 Заключение:
Това дело е класически пример как Христо Иванов и Кадрия Мехмед използват съдебната система, за да се изкарат жертви, докато в действителност те самите предизвикват конфликти и рушат обществен ред.
Вместо да поемат отговорност за собственото си агресивно и провокативно поведение, те се опитват да превърнат един административен инцидент в политически спектакъл.
Съдът, макар и да е признал формално нарушение, не е приел нито техните показания за достоверни, нито преувеличените им твърдения.
Присъдените символични 1000 лева са по-скоро акт на формална справедливост, отколкото реална победа.
➡️ Истината е, че това дело не ги реабилитира, а само показва как двама вече осъждани и компрометирани хора се опитват да използват ролята на „граждански борци“, за да отклоняват вниманието от собствените си престъпления.
📎 Източник: Решение № … / 03.08.2010 г. по гр.д. № 400/2006 г., Районен съд – Провадия.
📎 Архив: Делото е налично в регистъра на Провадийски районен съд.
